3-те лидерски принципа според Ричард Брансън

Ричард Брансън е световен предприемач, приключенец, икона и основател на ВърджинГруп. ВърджинГруп е една от най-известните и респектиращи марки, включваща около 400 компании.

Според изданието „Форбс 2017“ Брансън е седмият най-богат англичанин със състояние, равняващо се на 5,1 милиарда долара.

Той има специфичен лидерски стил. За него е бизнеса е забавление, игра. Ричард е нестандартен и е способен да счупи утвърдените правила в бизнеса. Той никога не ги е следвал, защото никога не ги е учил на теория в университет. Брансън е придобил всичките си умения от практиката – като тийнейджър напуска университета, за да основе студенсткото списание „Student”. Оттам тръгва неговият славен път към върховете в световния бизнес.

Всепризнато е неговото умение да преценява хората. Когато има бизнес среща, той в рамките на първите 30 секунди преценява, дали тя ще е успешна и дали да се довери на отсрещния човек. А това е много ценно в процеса на набирането на лидерски персонал за неговите компании. За него по-важни са личността и опита, отколкото многото дипломи в дадена област.
Ричард има подхода да издига лидерите отвътре, ако те демонстрират страст в работата и лидерски качества. Той им дава шанс и ги издига на високи позиции, което изпраща силно мотивиращо съобщение към всички в компанията.

Постоянната ценност на Върджин е следната: да промени правилата на „играта“ в бизнеса и да победи статуквото чрез създаването на продукт или услуга с голяма полза за хората. Брансън казва: „Ако ти обичаш това, което правиш и искрено вярваш в него, другите ще споделят твоя ентусиазъм“. По този начин страстните към работата хора биват привлечени като управленски състав във ВърджинГруп.

Брансън не се занимава с изследване на конкуренцията. Той решава да се впусне в дадена ниша, само ако има някаква липса на пазара или нещо не е направено добре. След като развива голям музикален бизнес с марката Върджин, Ричард решава да се впусне в авиоиндустрията. Но там вече е монополиста British Airways. Този монополист си набелязва новата Върджин Атлантик като враг и започва всевъзможни – легални и подмолни – атаки. Но компанията на Брансън устоява на атаките и си завоюва правото да оперира на авиопазара.

Каква е ПОЛЗАТА ЗА ХОРАТА? Качеството на превозите се подобрява и цените на билетите падат.

Общото Лого на Върджин
Лого на Върджин

Кои са трите най-важни лидерски принципи за Ричард Брансън?

1) Слушането е едно от най-важните човешки умения. Това е и характерната черта за Върджин. Слушането помага да се научат важни неща от хората (от техните успехи и неуспехи) и от пазарните нужди.
2) Учи. Ученето и лидерството вървят заедно. Успехите се случват чрез всекидневна работа с талантливи и вдъхновени хора и учене от тяхните знания, умения и енергия.
3) Забавление. За Брансън правило №1 в бизнеса и в живота е да се забавляваш от това, което правиш. Ръководенето на бизнес е свързано с много часове работа и вземането на трудни решения. Ако ти не се забавляваш и нямаш страста да устоиш, твоят бизнес най-вероятно ще пропадне.

Коментар на автора:

Според мен това са важни принципи, но аз ще ги развия:

1)Слушането аз го разбирам като способност за успешна комуникация, в която и двете страни са доволни.

2)Учене – за мен това означава практикувай, прилагай на практика знанията.

3)Забавлявай се – бъди позитивен, не губи вяра!

ЗА КОМЕНТАРИ:

Компютърната 3D реалност

… или от „Играта на играчките“ на „Пиксар“ до играта на геймърите

През 1985г. Стив Джобс вече е детрониран от управлението на Епъл и скоро предстои окончателно да се отдели от компанията. По това време той се среща с Ед Катмъл, който е шеф на компютърния отдел на филмовото студио на Джордж Лукас. Джобс много се впечатлява от продукцията на това студио и главно от компютърните ефекти, използвани за филма „Междузвездни войни“.

Стив Джобс е човек на визията, на изяществото, имащ мисия да съвместява изкуството и компютърните технологии. Същевременно като бизнесмен той предусеща огромната финансова изгода от производството на дигитални филми.

И така, през януари 1986г., инвестирайки 10 милиона $, той закупува компютърния отдел на „Лукасфилмс“. Новата фирма получава името „ПИКСАР“. Компанията се развива главно в две направления:

  • производство на хардуер („Пиксар Имидж Компютър“) и софтуер за рендериране;
  • анимационни филми.

(След години триизмерните филми ще се окажат много по-доходоносни.)

Една от най-големите филмови компании – „Дисни“ сключва договор с „Пиксар“ първоначално за доставка на хардуер и софтуер, с които да подобрят филмовата си продукция.

Самостоятелният бизнес на „Пиксар“ не върви много добре и Джобс провежда драстични икономии. Но за да не загубят позиции, продължава да налива нови средства. През 1988г. се съгласява да даде 300000$ на главния дизайнер – Джон Ласетър, за изработка на нов филм. Историята е разказана от името на една играчка – Тини, която предствлява човек-оркестър. Тини среща едно бебе, което едновременно го очарова и тероризира. Резултатът не закъснява – „Тенекиената играчка“ печели „Оскар“ за късометражен анимационен филм.

В „Дисни“ са впечатлени от този филм и се опитват да закупят „Пиксар“. Джобс обаче проявява твърдост и не се съгласява да продаде технологията за производство на анимации. (Това решение ще се окаже много далновидно. След няколко години, когато изкарат акциите на „Пиксар“ на борсата, Стив мигновено ще спечели 1,2 милиарда $.)

Сделката за филмово разпространение между „Дисни“ и „Пиксар“ е сключена през 1991г. „Дисни“ се задължава да разпространява и да плаща процент от приходите на филмите, произведени от „Пиксар“.

Новият филм „Играта на играчките“ е по идея на Джон Ласетър, който смята, че неодушевените предмети могат да станат одушевени или надарени с човешки качества. Обаче от „Дисни“ постоянно налагат свои виждания върху сюжета, което оскъпява и утежнява работата по филма. (Тук важи поговорката: „Много баби – хилаво бебе“.)

По повод незадоволителния резултат се прави събрание, на което се взема решение „Пиксар“ самостоятелно да изработи филма. Стив Джобс вярва в „Пиксар“ и налива още средства във филма.

Премиерата на „Играта на играчките“ се състои през ноември 1995г. Филмът се превръща в абсолютен хит и пожънва невиждан успех. Общата печалба е 360 милиона $.

Джобс предлага акциите на „Пиксар“ на фондовата борса една седмица след премиерата на филма. Първоначалният план е акциите да се предлагат по 14$, за да могат лесно да се продадат. Но става чудо – през първите 30 минути цената се вдига до 45$ за акция и в края на деня спира на 39$.

В началото на годината Джобс се е надявал да намери купувач за „Пиксар“, за да може да си възвърне 50-те милиона, които е вложил в нея. В края на деня акциите, които е запазил за себе си (80%) струват около 20 пъти повече и достигат астрономическата сума от 1,2 милиарда $!

Успехът означава, че „Пиксар“ вече няма да зависи от парите на „Дисни“, за да прави филми. Според новото споразумение „Пиксар“ ще влага 50% от парите за филмите и ще прибира 50% от печалбата. Това е много добре за Джобс, защото „Пиксар“ се утвърждава като стандарт, състоятелността й нараства и в следващите години се създават един след друг 10 изключително успешни филми.

Коментар на автора:

Стив Джобс е имал идея да направи „Пиксар Имидж Компютър“ достъпен за масовия потребител. Тази негова идея тогава не се е осъществила поради много причини – високата цена на компютъра; повечето хора не са имали компютърна грамотност и знания в триизмерната визуализация.

Аз мога да кажа, че от днешна гледна точка, мечтата на Джобс е реализирана. Сега всеки един човек може да си купи на достъпна цена компютър, да се обучи да работи с 3D програми и да създава 3D графики, анимации, игри и др.

С успеха на филмите на „Пиксар“ всички хора са видели какво е възможно да се постигне с помощта на компютърните технологии, а именно – създаване на един нов, виртуален триизмерен свят, където границите са поставени единствено от въображението на твореца.

Сега ние, съвременниците, виждаме триизмерната технология навсякъде:

  • Повечето игри са триизмерни и интерактивни, т.е. ние влизаме в играта и диктуваме развоя на събитията. Геймърите сега с часове стоят в триизмерната реалност на любимата игра.
  • Анимационните 3D филми са особено обичани от децата;
  • Телевизионните реклами включват триизмерни обекти (като човечето на „Технополис“;
  • Киното и телевизорите също вече са триизмерни (с помощта на допълнителни аксесоари като 3D очила). Според мен истинската триизмерност ще се постигне тогава, когато се въведат холографските технологии;

Аз също бях запленен от възможностите на програмата 3D Studio MAX, която съм използвал за мои собствени проекти. Ето тук предлагам една моя композиция, която е достъпна за изтегляне:

3D визуализация
Авторска 3D визуализация – ИЗТЕГЛИ
ЗА КОМЕНТАРИ:

ЗА УНИВЕРСАЛНОТО УСТРОЙСТВО

…или моят избор на гуми

Шест години, след като си закупих кола-втора употреба, се наложи да сменя гумите. Това не стана за един път. Първо реших да сменя само предните гуми на колата, защото не разполагах с много пари. Това стана през януари 2015 година. Вниманието ми се спря на гуми Dunlop Streetresponse2, която имаше коефициент на пестене на гориво „С“ и коефициент на мокро каране „В“. Така карах до декември 2015г., когато се заговори, че ще има проверки от КАТ за зимни гуми. Първо се смяташе, че закона ще задължава носенето на зимни гуми от 1 ноември до 1 март. Според мен е добре, че тази строга клауза не се прие. Не е логично при високи температури през зимата и липса на сняг да са задължителни зимните гуми. Във Варна вече втора година няма снежна покривка и глобалното затопляне започва да се изявява.

Сегашното изискване за носенето на гуми през зимата единствено засяга дебелината на грайфера. Той трябва да е не по-малък от 2-3 милиметра. Тук аз пак попадам под ударите на закона, защото грайферите на задните ми гуми бяха около 1,8мм. И така, вече се видя, че ще ги сменям. Първо се насочих към летни гуми от висок клас Continental. Според мен е безсмислено да се купуват евтини гуми, защото имат ниски показатели. По-добре да се дадат 10-20 лв повече, но да се купи гума, която има ниско триене с асфалта и която ще пести гориво. За мен гума с коефициент на пестене на гориво и коефициент на мокро каране под „С“ не си струва.

И така – обадих се в центъра за  гуми. Служителят бе много разговорлив и ми даде оферти за различни гуми. Каза ми, че имат налични гумите Continental, които търся. Когато му казах, че не искам зимни гуми, заради липсата на сняг, той точно тук си прояви професионализма. Отговори ми, че снежна покривка рано или късно ще има и трябва да съм подготвен. Насочи ме към всесезонни гуми Michelin CrossClimate и когато чух цената им се смаях!

Те бяха само 17лв по-скъпи от летните гуми и с отлични показатели: „Michelin CrossClimate е гума с революционни работни характеристики, които осигурявата Вашата безопасност при всякакви метеорологични условия. Тя предлага предимствата на летните гуми от гледна точка на на сцеплението с влажна и суха настилка, дългия пробег и горивната ефективност, както и предимствата на зимните гуми от гледна точка на сцеплението и спирачния път при шофиране в снежни условия“. Убедих се в качествата им и реших да ги купя, като ги сложа на предните двигателни гуми, а гумите Dunlop да ги преместя на задните колела.

Радвам се, че се възползвах от технологичната иновация и си купих универсални гуми. Сега недоумявам защо е цялата тази масовка със зимните гуми и защо трябва да се бърка в джоба на потребителя по 4 показателя:

– първо: да има 2 комплекта гуми
– второ: да има място, където да ги съхранява (голям е този проблем, ако човека няма гараж)
– трето: да се ходи в центъра за гуми за смяна 2 пъти в годината
– четвърто: да губи време за последните операции

Вижда се, че оскъпяването е двойно и тройно в сравнение с ползването на  универсални (всесезонни) гуми.

Какво е универсалност? Който може да служи за много цели или дейности. Например смартфоните са универсални телефони с много приложения: часовник, календар, камера, радио, gps и навигация, игри, достъп до информация в интернет и т.н. Най-новото е възможността да ползвате смартфона като банкова безконтактна карта за пазаруване в магазините (така реалните монети и банкноти няма да са Ви нужни).

Компютрите също са универсални устройства, като чрез различния софтуер те стават приложими навсякъде и за всичко. Те улесняват комуникацията и бизнес-дейностите, като: пазаруване чрез онлайн-магазини, борси на ценни книжа, счетоводство, рекламен дизайн, проектиране на мебели, коли и всичко, създаващо се от човека.

ЗА КОМЕНТАРИ:

ЛОГО ЗА 100000$

(Или как Стив Джобс поръча лого за втората си компания  NeXT Computer?)

След като бива изгонен от собствената му фирма Apple Computer  през 1985г. Стив Джобс решава да продължи, като създаде втората си компания. Кръсти я NeXT Computer, с основна дейност – проектиране и продажба на мощни компютри за подпомагане на научните изследвания на университетите.

Естествено за новата му фирма е необходимо лого, което Стив Джобс не може сам да направи. Той смята, че логото трябва да е на световно ниво и затова се насочва към доайена на корпоративния дизайн Пол Ранд (проектирал дизайна на IBM, Westinghouse и др.)

И така, Ранд започва да работи по логото. Предварително Джобс му казва, че компютъра NeXT ще има кубична форма, заради нейната простота и съвършена симетрия. Затова Ранд решава, че логото също трябва да представлява куб, наклонен под ъгъл от 28 градуса. Ранд има голямо самочувствие и казва, че няма да изработи повече от един вариант, а цената на логото му е 100000$.

Джобс постъпва хазартно и решава да плати астрономическата сума (тогава Стив има около 150 милиона долара от акциите на Apple).

След 2 седмици Ранд се среща с Джобс и му дава елегантна брошура, в която е описан творческия процес на създаване на логото. В нея пише: „Ъгълът на наклона придава на куба веселост, напереност, които внушават приятелското, спонтанно излъчване на коледна пощенска марка, но едновременно с това и авторитетния вид на печат. Думата „next” е изписана на два реда, така че да запълни лицето на куба, като само буквата „е“ не е главна. Тази буква трябва да изпъкне, за да се събуди асоциация с „education, excellence… e=mc2” (образование, превъзходство, енергия).

Когато вижда логото, Джобс го харесва и дори прегръща Ранд. Имат само едно дребно разногласие: Ранд е използвал тъмножълто за буквата „е“, което Стив иска да замени с по-светложълто. Дизайнерът обаче удря с юмрук по масата и заявява: „Занимавам се с дизайн от петдесет години и знам много добре какво правя!“ Джобс веднага омеква. След това Ранд като бонус изработва и фирмена визитка на компютърния корифей.

Коментар на автора:

От гореспоменатите събития са минали 30 години. Какво се е променило оттогава?

Разбира се, че основно компютрите и интернета. Когато създава логото на NeXT, Пол Ранд е бил 70-годишен и не го е правил с помощта на графичен софтуер, инсталиран на персонален компютър (да спомена, че графичният пакет CorelDraw 1.0 е създаден чак в 1989г.) Тогава не е имало толкова графични дизайнери и рекламни агенции, колкото сега. Затова изработването на лого в онези дни е било лукс и за него е можело да се дадат 100000$.

Сега положението е коренно различно: благодарение на усъвършенстваните и достъпни компютри всеки човек може да развие в областта на рекламата, архитектурата и т.н. Има десетки хиляди рекламни агенции и графични дизайнери. Какво поражда това?

Факта, че всеки може да си поръча хубаво лого на достъпна цена – дори и под 100$. Или сега за 100000$ могат да се изработят ХИЛЯДА ЛОГОТА!

А приносът на Стив Джобс е очевиден: благодарение на проектирания от него графичен потребителски интерфейс (GUI) в персоналните компютри той е революционизирал компютърната сфера.

А ние, съвременниците, можем лесно да се развием във всяка една област с помощта на компютрите и да вярваме, че в новия 21 век най-ценни ще са идеите и информацията!

*използвани са цитати от книгата „Стив Джобс от Уолтър Айзъксън“

ЗА КОМЕНТАРИ: