… или от „Играта на играчките“ на „Пиксар“ до играта на геймърите
През 1985г. Стив Джобс вече е детрониран от управлението на Епъл и скоро предстои окончателно да се отдели от компанията. По това време той се среща с Ед Катмъл, който е шеф на компютърния отдел на филмовото студио на Джордж Лукас. Джобс много се впечатлява от продукцията на това студио и главно от компютърните ефекти, използвани за филма „Междузвездни войни“.
Стив Джобс е човек на визията, на изяществото, имащ мисия да съвместява изкуството и компютърните технологии. Същевременно като бизнесмен той предусеща огромната финансова изгода от производството на дигитални филми.
И така, през януари 1986г., инвестирайки 10 милиона $, той закупува компютърния отдел на „Лукасфилмс“. Новата фирма получава името „ПИКСАР“. Компанията се развива главно в две направления:
- производство на хардуер („Пиксар Имидж Компютър“) и софтуер за рендериране;
- анимационни филми.
(След години триизмерните филми ще се окажат много по-доходоносни.)
Една от най-големите филмови компании – „Дисни“ сключва договор с „Пиксар“ първоначално за доставка на хардуер и софтуер, с които да подобрят филмовата си продукция.
Самостоятелният бизнес на „Пиксар“ не върви много добре и Джобс провежда драстични икономии. Но за да не загубят позиции, продължава да налива нови средства. През 1988г. се съгласява да даде 300000$ на главния дизайнер – Джон Ласетър, за изработка на нов филм. Историята е разказана от името на една играчка – Тини, която предствлява човек-оркестър. Тини среща едно бебе, което едновременно го очарова и тероризира. Резултатът не закъснява – „Тенекиената играчка“ печели „Оскар“ за късометражен анимационен филм.
В „Дисни“ са впечатлени от този филм и се опитват да закупят „Пиксар“. Джобс обаче проявява твърдост и не се съгласява да продаде технологията за производство на анимации. (Това решение ще се окаже много далновидно. След няколко години, когато изкарат акциите на „Пиксар“ на борсата, Стив мигновено ще спечели 1,2 милиарда $.)
Сделката за филмово разпространение между „Дисни“ и „Пиксар“ е сключена през 1991г. „Дисни“ се задължава да разпространява и да плаща процент от приходите на филмите, произведени от „Пиксар“.
Новият филм „Играта на играчките“ е по идея на Джон Ласетър, който смята, че неодушевените предмети могат да станат одушевени или надарени с човешки качества. Обаче от „Дисни“ постоянно налагат свои виждания върху сюжета, което оскъпява и утежнява работата по филма. (Тук важи поговорката: „Много баби – хилаво бебе“.)
По повод незадоволителния резултат се прави събрание, на което се взема решение „Пиксар“ самостоятелно да изработи филма. Стив Джобс вярва в „Пиксар“ и налива още средства във филма.
Премиерата на „Играта на играчките“ се състои през ноември 1995г. Филмът се превръща в абсолютен хит и пожънва невиждан успех. Общата печалба е 360 милиона $.
Джобс предлага акциите на „Пиксар“ на фондовата борса една седмица след премиерата на филма. Първоначалният план е акциите да се предлагат по 14$, за да могат лесно да се продадат. Но става чудо – през първите 30 минути цената се вдига до 45$ за акция и в края на деня спира на 39$.
В началото на годината Джобс се е надявал да намери купувач за „Пиксар“, за да може да си възвърне 50-те милиона, които е вложил в нея. В края на деня акциите, които е запазил за себе си (80%) струват около 20 пъти повече и достигат астрономическата сума от 1,2 милиарда $!
Успехът означава, че „Пиксар“ вече няма да зависи от парите на „Дисни“, за да прави филми. Според новото споразумение „Пиксар“ ще влага 50% от парите за филмите и ще прибира 50% от печалбата. Това е много добре за Джобс, защото „Пиксар“ се утвърждава като стандарт, състоятелността й нараства и в следващите години се създават един след друг 10 изключително успешни филми.
Коментар на автора:
Стив Джобс е имал идея да направи „Пиксар Имидж Компютър“ достъпен за масовия потребител. Тази негова идея тогава не се е осъществила поради много причини – високата цена на компютъра; повечето хора не са имали компютърна грамотност и знания в триизмерната визуализация.
Аз мога да кажа, че от днешна гледна точка, мечтата на Джобс е реализирана. Сега всеки един човек може да си купи на достъпна цена компютър, да се обучи да работи с 3D програми и да създава 3D графики, анимации, игри и др.
С успеха на филмите на „Пиксар“ всички хора са видели какво е възможно да се постигне с помощта на компютърните технологии, а именно – създаване на един нов, виртуален триизмерен свят, където границите са поставени единствено от въображението на твореца.
Сега ние, съвременниците, виждаме триизмерната технология навсякъде:
- Повечето игри са триизмерни и интерактивни, т.е. ние влизаме в играта и диктуваме развоя на събитията. Геймърите сега с часове стоят в триизмерната реалност на любимата игра.
- Анимационните 3D филми са особено обичани от децата;
- Телевизионните реклами включват триизмерни обекти (като човечето на „Технополис“;
- Киното и телевизорите също вече са триизмерни (с помощта на допълнителни аксесоари като 3D очила). Според мен истинската триизмерност ще се постигне тогава, когато се въведат холографските технологии;
Аз също бях запленен от възможностите на програмата 3D Studio MAX, която съм използвал за мои собствени проекти. Ето тук предлагам една моя композиция, която е достъпна за изтегляне:
